История на сондажното дело

История на сондажното дел

Днес са известни два вида сондиране – ръчно и механизирано. Исторически данни за ръчно въртеливо сондиране датират от 6 хил. г. пр. н. е. още в Египет. Някои сондажни инструменти са наподобявали използваните днес.

През 1126 г. в областта Артуа, Франция са правени водоснабдителни сондажи. За тях свидетелстват оставени рисунки, които показват ударно-въжена сонда, използвана по онова време. По сведения в Имберг, началото на XIX в. в Китай са сондирали в дълбочина до 1000 м по ударно въжения метод.

В Русия има данни за сондажни работи от 1687 г. Открити са около Тотемския соледовиден завод голям брой сондажи с дълбочина до 100 м., от които се черпел засол. Сондажите били прокарани по ударния метод с дървени щанги и дървени обсадни тръби. През 1830 г. в Русия сондажното дело се развивало главно за водоснабдяване. Първият сондаж за нефт е прокаран в Северен Кавказ през 1864 г., а в Баку през 1871 г. по ударно вържен метод.

Заедно с развиване на ударно-въженото сондиране през 1840-1890 г. във Франция, заопочва да се прилага ударно-щангово сондиране.

Сондажното проучвателно дело в България има млада история. Първите моторно ядкови сондажи са прокарани през 1923 г. Диамантено и щрондово сондиране се прилагат за първи път през 1933 г. по реме на проучване на Панагюрския медно руден район.

Сондите за търсене на нефт и сол са използвани през 1936 г. Повече информация днес за сонда за вода може да откриете с наемане на частна фирма по сондажи.

Първата роторна сонда е с капацитет 200 м. и е за търсене на нефт. Тя била използвана през 1942 г. около село Константиново, Варненско. Първият турбобур е пуснат в работа на 15 август 1956 г.